Изберете страница

37 любими цитата от книгите на Мат Хейг

„Причините да останеш жив”

  1. „Времето не тече еднакво, нали? Някои дни – някои години, някои десетилетия – са изпразнени от съдържание. Но тогава се натъкваш на година, ден или дори само един следобед, който означава всичко за теб.“

  2. „Искам, в колкото се може по-голяма част от времето през това наше съществуване тип „я си мигнал, я си го изпуснал“, да почувствам всичко, което може да се почувства.“

  3. „Най-добрият начин да победиш едно чудовище е да намериш второ, по-страшно.“

  4. „Прилепи ухо до душата си и я слушай внимателно.“

  5. „Представете си, че цялото време, което имахме, бе затворено в бутилка, като вино, и ни бе подадено. Как щяхме да направим така, че бутилката да издържи по-дълго? Като отпиваме бавно, оценявайки вкуса, или на големи глътки.“

  6. „Винаги е трудно да видим бъдещето в настоящето, дори когато е точно пред очите ни.“

  7. „Депресията е болест. Само че не настъпва с обрив или кашлица. Трудно се вижда, защото по правило е невидима.“

  8. „Когато си депресиран и разтревожен, зоната ти на комфорт обикновено се свива от размерите на целия свят до размерите на едно легло.“

  9. „Искам да чета книги, които ме карат да се смея и да плача, и да се страхувам, и да се надявам, и да размахвам триумфално юмрук във въздуха. Искам книга, която да ме прегърне или да ме хване за врата. Не ми пука и даже да ми забие юмрук в корема. Защото сме на този свят, за да чувстваме. Искам живот. Искам да го чета и пиша, и чувствам, и живея.“

  10. „Четях ли, четях с настървеност, която не познавах допреди това. Така де, винаги се бях считал за човек, който харесва книгите. Но има разлика между това да ги харесваш и да имаш нужда от тях. Аз имах нужда от книги. В този период от живота ми те не бяха луксозна стока. Бяха наркотично вещество от клас А. С удоволствие бих затънал в дългове, за да чета…“

  11. „Книги. Те бяха, вътре в себе си и сами по себе си, причини да остана жив. Всяка написана книга е плод на човешки ум в определено състояние. Съберете всички книги на едно място и ще получите цялото човечество…

  12. „Съществува идеята, че четем или за да избягаме, или за да намерим себе си. Честно казано не виждам разликата. Ние намираме себе си в процеса на бягство… Ако има изход, който да не е самата смърт, тогава пътят към него минава през думите. Но вместо изцяло да излезем от съзнанието, думите ни помагат да излезем от едно съзнание и ни предоставят строителния материал, с който да изградим друго, подобно, но по-добро, близо до старото, но с по-устойчиви основи и много често с по-добра гледка.”

  13. „Всеки път щом четях някоя страхотна книга, имах усещането, че разчитам някакъв вид карта – карта на съкровище, като съкровището, към което бях насочван в действителност, бях аз самият. Всяка карта обаче бе непълна и щях да намеря съкровището само ако прочетях всички книги, така че процесът по намирането на най-доброто ми аз бе едно безкрайно търсене… Начала, среди и краища, дори да не бяха в този ред. Идеята при книгите беше да продължиш към следващите глави. И да оставиш предишните зад гърба си.”

  14. „Хранех се с думи. Не спирах да се храня с думи… Съществува клишето, че хората, които обичат да четат са самотни, но за мен книгите бяха изходът от това да бъда самотен. Ако сте от типа хора, които мислят твърде много за всяко нещо, то няма нищо по-самотно на света от това да бъдете заобиколени от множество хора, всеки от които на различна вълна.”

  15. „Понякога решението, което мислиш за лошо, всъщност се оказва най-доброто.”

  16. „Когато човек не прави нищо, главното му оправдание е: „Би трябвало, но не достига време“. Отлично работи, докато не осъзнаеш, че имаш достатъчно време.”

 

„Как да спрем времето”

 

  1. „Също както всеки предмет на света съдържа сходни свързани помежду си атоми, така и всеки миг време съдържа частица от всички останали мигове… В моментите, изпълнени с живот, настоящето трае вечно.“

  2. „Всеки път, когато виждам някого – особено човек, когото не познавам – да чете книга, чувствам, че светът става малко по-безопасен.”

  3. „Миналото е в настоящето, повтаря се, напомня ти за всичко, което си изгубил…Понякога само при вида на дърво или залез [или лице върху корица на книга] те блъсва силата на всички дървета или залези, които някога си виждал, и не можеш да се защитиш от нея. Няма как да живееш в свят без книги, дървета и залези. Просто няма.“

  4. „Тя се усмихна – немощна, тъжна усмивка – и изпитах чувството, че целият свят си отива. Исках да си отида с нея, да я последвам, накъдето и да е поела. Не знаех как да бъда себе си, как да бъда тази странна и необичайна личност без нея. Изкарах години наред без нея, но това беше просто съществуване. Книга без думи…“

  5. „Най-важният урок на историята: хората не се учат от грешките си. XXI век все още може да се окаже посредствено повторение на XX век, но какво можем да направим? Хората по света имат толкова различни представи за безметежно бъдеще, че те никога няма да се препокрият. Рецепта за бедствие, но уви, напълно позната.“

  6. „През XVII век никой не искаше да търси богатството вътре в себе си и да стане милиардер. Тогава хората просто се надяваха да доживеят пълнолетие и да не хванат въшки.“

  7. „Колкото по-дълго живееш, толкова повече осъзнаваш, че нищо не е от голямо значение. Ако живее достатъчно дълго, човек в крайна сметка се превръща в бежанец. Осъзнаваш, че националният ти произход не означава нищо в дългосрочен план. Светогледът ти неизбежно се променя, неща, в които си вярвал, биват опровергани. Осъзнаваш, че най-важното за човешкото същество е това, че е човешко същество.“

  8. „Най-нашумелият философ по онова време беше германецът Артур Шопенхауер, който все още беше жив (макар и не за дълго). Четях много от трудовете му, което май не беше особено препоръчително. Да четеш Шопенхауер, когато си в меланхолично настроение, е все едно да се съблечеш, когато ти е студено, но в този момент си спомних една негова мисъл. . . Човек възприема ограниченията на света според ограниченията на собствения си светоглед.“

  9. ”Най-важното правило е да не се влюбваш й каза той… ? Има и други правила, но това е основното. Не се влюбвай. Не изпитвай любов. Не мечтай за любов. Ако спазваш това правило, всичко ще е наред…”

 

„Среднощната библиотека”

 

  1. „Библиотекарите притежават знания. Насочват те към подходящите книги. Подходящите светове. Намират най-добрите места. Като интернет търсачки с душа“.

  2. „Искам да кажа, нещата биха станали много по-лесни, ако проумеем, че не съществува начин на живот, който да те имунизира срещу тъгата. И че тъгата е по същество част от тъканта на щастието.”

  3. „Имаше едно старо музикантско клише за това как на пианото няма грешни ноти. Нейният живот обаче беше какофония от безсмислици. Пиеса, която можеше да поеме в прекрасни посоки, но сега не отиваше абсолютно наникъде.”

  4. „Вселената имаше склонност към хаос и ентропия.Това бяха основите на термодинамиката. Може би и основите на съществуването.“

  5. „Ако се стремите да бъдете нещо, което не сте, винаги ще се проваляте. Стремете се да бъдете себе си. Стремете се да изглеждате, действате и мислите като себе си. Стремете се да бъдете своята най-правдива версия. Прегърнете тази своя същност. Подкрепяйте я. Обичайте я. Работете усърдно за нея. И не се разколебавайте, когато хората отправят подигравки или присмех по неин адрес. Повечето клюки са прикрита завист. Дръжте главата си наведена. Пазете издръжливостта си“.

  6. Между живота и смъртта има библиотека – каза тя. – И вътре в тази библиотека лавиците се простират до безкрай. Всяка книга предоставя шанс да пробваш друг живот, който си можела да изживееш. Да видиш какви щяха да бъдат нещата, ако бе направила други избори… Би ли направила нещо по различен начин, ако имаш шанс да промениш нещата, за които съжаляваш?”

  7. „- Всяка книга тук, всяка книга в цялата тази библиотека – с изключение на една – е версия на живота ти. Тази библиотека е твоя. Тук е за теб. Виждаш ли, животът на всеки би могъл да се развие по безкраен брой начини. Тези книги по рафтовете са твоят живот и всичките започват от един и същ момент във времето. Точно сега. Полунощ.”

  8. „Времето минаваше. Макар че, технически, разбира се, не минаваше. Нора можеше да си остане там цяла вечност, без да почувства глад, жажда или умора. Изглежда обаче, можеше да се отегчи. Докато времето си стоеше на едно място, любопитството на Нора относно животите около нея бавно растеше. Оказа се, че е почти невъзможно да стоиш в библиотека, без да ти се прииска да издърпваш книги от рафтовете…”

  9. „Ами ако съм… в капан? – Докато по лавиците още има книги, никога не си хваната в капан. Всяка книга  е потенциално бягство. – Просто не разбирам живота – нацупи се Нора. – Не е нужно да разбираш живота. Просто трябва да го живееш…”

  10. „Да бъдеш част от природата бе равносилно на това да бъдеш част от волята за живот.Останеш ли твърде дълго на едно място, забравяш колко обширен е светът. Не усещаш колко огромни са тези географски дължини и ширини. Точно както, предположи тя, е трудно да усетиш колко „обширен” е отвътре един човек. Усетиш ли го обаче, щом нещо го разкрие, се появява надеждата, независимо дали искаш или не, и се вкопчва в теб така упорито, както лишеят се вкопчва в скалата…”

  11. „Може би нямаше съвършен живот за нея; някъде обаче несъмнено имаше живот, който си струваше живеенето.”

  12. „Нора осъзна, че в живота можеш да си възможно най-честен, но хората виждат истината само ако е достатъчно близка до реалността им. Както пишеше Торо: „Не това, което гледаш, има значение, а това, което виждаш”.

      Прочетете още…

      0 коментара

      Подайте коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *