Коментари –

0

Коментари –

0
Джанел Браун за „Хубави неща“ и необходимостта да погледнеш отвъд фасадата
Джанел Браун_автор на "Хубави неща"

„Знаех, че искам да стана писателка още в началното училище, когато учителката ми ме насърчаваше, разглеждайки причудливите книжки, които обичах да правя (сама пишех текста, рисувах илюстрациите, изработвах кориците от парчета стари тапети и прежда) и непрестанно мъкнех купища книги от училищната библиотека. Помня, че първият ми герой бе кучето ни, Пого, но не мога да си спомня сюжета (ако изобщо е имало такъв :)) Тогава взех присърце думите на учителката ми и ето докъде стигнах 40 години по-късно!“

Няколко стъпки са нужни на Джанел, за да се озове в мечтания списък с автори на бестселъри. Родена в Пало Алто, градче, разположено в залива на Сан Франциско, Джанел завършва английски език и литература в Калифорнийския университет и започва работа като журналист в списанията „Wired“ и „Salon“

Не след дълго статиите и есетата ѝ вече се публикуват и в други популярни издания, като „The New York Times“, „Vogue“, „Elle“, „Self“, „RealSimple“, „The Los Angeles Times“. Дот-ком бумът е в разгара си, Джанел живее и работи в Сан Франциско, но усеща все по-силно желание да опише лудостта на деведесетте в роман.

„Отегчих се да казвам истината и често, докато пишех статия за списание, си мислех, че от нея би излязла невероятна история, ако променя някои от фактите“

По това време Джанел среща бъдещия си съпруг, Грег Харисън, чиято кариера на филмов продуцент също е в началото. Няколко години по-късно двамата се местят в Лос Анджелис, където живеят и днес с двете си деца.

Джанел Браун е авторка на пет бестселъра и споделя, че е щастлива, защото има възможността да се отдаде изцяло на писането и на семейството си.

„Когато започнах да пиша първия си роман имах съвсем скромни очаквания. Исках само книгата ми да излезе от печат и просто да казвам, че съм я написала. Никак не е лесно да покажеш книгата си на целия свят… Аз обаче попаднах на невероятно добри редактори и те ме научиха на много неща за писането.“

„Amazon“ обявява „Хубави неща“ за най-добра книга на 2020 г. Една от главните роли в предстоящата екранизация по романа ще изпълни Никол Кидман, а самата Джанел Браун ще бъде сценарист и продуцент.

Романът проследява историята на Нина, изкусна измамница, като майка си, и Ванеса, богата наследница и Инстаграм инфлуенсър. И двете са еднакво очарователни и магнетични, и двете крият мрачни и опасни тайни. Когато пътищата на Нина и Ванеса се пресичат на студения бряг на езерото Тахо, те повеждат битка за оцеляване в най-голямата игра на измама и разрушение, в която някога ще им се наложи да участват.

Хубави неща_корица и цитат

Ето какво разказва самата Джанел Браун за „Хубави неща“:

 

Поздравления за великолепно написаната история, наситена с невероятни обрати. Наистина ли още в първите страници знаехте цялостното развитие на събитията?

Джанел Браун: Съвсем не! В началото имах само бегла идея: исках героиня измамница (Нина), която си набелязва за жертва жена, която следи в Инстаграм (Ванеса). Планирах Нина и ирландският ѝ приятел да се нанесат в къщата за гости на Ванеса на езерото Тахо и оттам нататък събитията сякаш сами се случваха.

Също така бях замислила двете жени да имат отношения и споделени преживявания, за които в началото читателите не разбират. Това беше общата ми схема. Планирах и паралелния разказ – ролите на двете героини като паралелни разказвачи.

Но всички други подробности се раждаха в процеса на писането, което е обичайната ми практика. Според мен героите се раждат преди историята, а докато изграждам характера им, действията, които те предприемат, са с променлив ход.

Нина и Ванеса, както и Лаклан и майката на Нина, са завършени цялостни образи. Защо решихте да разкажете историята едновременно от две гледни точки?

Джанел: За мен важното беше да вляза в главите и на двете героини. И не само защото това дава възможност за нови и неочаквани обрати, а защото исках и двете да звучат равностойно пълнокръвно. Тематично исках и двете героини да имат своите си недостатъци, но също да будят симпатия и съчувствие. Книгата е за имиджа и за преценката в днешната ера на социалните медии, за необходимостта да погледнеш отвъд фасадата, за да разбереш същността на човека. Исках читателите непрекъснато да се изненадват, докато разгръщат страниците.

Едната е крадла, а другата е инфлуенсър в социалните медии. Може ли да кажем, че и двете действат като измамници?

Джанел: Бинго. Мисля, че “инфлуенсърите” и техните услуги са си измама, макар и в по-лека степен. Докато пишех книгата, следвах много модни и лайфстайл инфлуенсъри и останах с впечатлението, че те просто продават имиджа си като начин на реклама: не само спонсорираните (често със съмнително качество) продукти, за които им се плаща да се снимат и публикуват снимки, а самите те се превръщат в продукт и марка. Малка част от това, което публикуват, е истинско: основно са филтри и редактирани изображения. Също както измамниците се представят с фалшиви самоличности, за да осъществят замисъла си.

Как книгата ви се озова в „Amazon Studios“?

Джанел: Това беше истински вълнуващо! Още преди издаването копие от ръкописа е започнал да се разпространява в Холивуд. А наистина смешното е, че разбрах това по време на семейното ни посещение в Дисниленд, когато с децата се редяхме на опашка за една от атракциите. Тогава една позната сценаристка ми прати съобщение, че тъкмо е прочела текста и чула, че е “гореща оферта”. Нямам никаква идея как ръкописът се е разпространил неофициално.

Само за няколко седмици се разрази истинска война – съзтезаваха се девет различни оферти. „Amazon“ и „Blossom Film“ – продуцентската компания на Никол Кидман, се свързаха с мен и предложиха договор за снимане на сериал по книгата. Нима можех да откажа?!

Отворихме шампанско. И не само една бутилка.

Самата вие участвате ли в работата по сериала?

Джанел: О, да. Аз съм сценарист и изпълнителен продуцент.

Ако трябва да промените нещо в някоя от книгите си, кое ще то?

Жестоко е да ми задавате подобен въпрос! Бих променила много неща. Винаги препрочитам книгите си и изтръпвам от изказа си, от допуснатите грешки, от незабелязаните навреме „дупки” в сюжета: всички тези пропуснати възможности, които биха могли да подобрят текста. Няма да ги посочвам конкретно, защото се надявам никой друг да не ги забележи.

Кой е любимият ви момент в „Хубави неща”?

Харесва ми приятелството между Нина и Бени. Писах с огромно удоволствие въпросната седма глава, която е около 70 страници – опитвах се истински да уловя чувствата на двама, невписващи се в представите на гимназията, тийнейджъри, които преживяват първата си любов.

Мисля, че мнозина млади и амбициозни писатели мечтаят за кариера, като вашата. Бихте ли им дали съвет?

Смятам, че не съм много добра в даването на подобни съвети. Поглеждайки назад си давам сметка, че изминаха 25 години, откакто започнах да пиша и да работя като журналист в „Wired“, и единственото, което знам със сигурност е, че ми бе нужно постоянство. През годините имах възходи и падения. В определен момент разбираш, че всъщност е много просто: пишеш, продължаваш да пишеш, и да пишеш, и да пишеш, и след като натрупаш опит с няколко стотици хиляди думи, вече има шанс текстовете ти да започнат да звучат доста прилично. И друго: най-важни са добрите редактори и верните читатели. Открийте общност от писатели, които да ви мотивират и да ви дават обективна обратна връзка. И не се отказвайте.

Прочетете и тези публикации…