Изберете страница

„Четецът по лица“ Ерик Стандоп за света на израженията

Автор: Locus Publishing

12/05/2021

Усмивка, смръщване или поглед дават много повече сведения за емоционалното ни състояние от изречените думи. Лицето разкрива всичко, то говори на свой собствен език и мнозина използват интуицията  си, за да го „разчетат”.

Един от топ четците по лице в света е германецът Ерик Стандоп. За него всяко лице е като отворена книга. По думите му „лицата са като сложна карта на живота с вродени черти, характеристики, развити вследствие на опита, таланти, отражение на здравословното състояние, признаци на променящо се емоционално здраве и др. Всички ние сме „четци по лицето”. Това умение е с толкова съществено значение за оцеляването ни, че имаме мозъчни вериги, посветени на обработката на лицевата информация. Макар хората да са с различен външен вид, всеки от нас има 43 лицеви мускула свързани чрез нервната система и мозъка – и всички ние изпитваме едни и същи емоции. Когато събудим инстинктивната си способност да „четем по лицата”, можем да постигнем по-дълбоко разбиране на другите, а и нещо повече – на себе си.”

Каква е тайната на древното изкуство на „четене по лицето”?

„Аз съм като шофьор на автомобил. Знам как да управлявам автомобила, но нямам представа как работи двигателят,” – шегува се Ерик.

Роден в Карлсруе, Ерик се дипломира от университета с академична степен по комуникации и с учителска правоспособност. Работи като журналист и радиоводещ, както и зад кулисите на телевизионни продукции. На 30 годишна възраст вече е заместник-директор на UFA Cinema, а четири години по-късно директор по връзките с обществеността в компания за компютърни игри. Преди 15 години той напуска добре платената си работа в развлекателния бизнес, за да изучава древното изкуство на четене по лицето.

„Нищо в младостта ми не подсказваше, че ще започна да „чета по лицата”. Точно обратното: бях аналитичен, бизнес настроен и толкова мотивиран, че шеговито ме наричаха „джак ръсел териер” – нетърпелива, енергична порода. След като завърших университета работих като маркетинг експерт за различни кина, увеселителни паркове и други подобни. Но на 35 години получих два бърнаута, един след друг. Затова напуснах работа и направих това, което повечето хора на мое място биха направили: избягах от стреса. По време на едно пътуване до Южна Африка преживях първото си четене по лицето. Шокира ме, защото не  знаех, че лицето може да издаде толкова много неща.  Реших, че искам да се науча и аз как се прави.”

Обратно в Германия Ерик се опитва да научи нещо повече за „четенето по лицата” и  през следващите години става чирак на най-добрите китайски, южноамерикански и европейски експерти. Прекарва по-голяма част от зрелия си живот в изучаване на древните системи, които са се опитвали „да извличат информация”, усвоява различни техники и се доверява на интуицията си. Казва, че за правилен прочит са необходими три неща:

„Първото е чертите на лицето. Те се променят с годините. Носът ви не изглежда така, както когато бяхте на пет. Понякога се появяват линии, белези или бенки. Трябва да има причина за това, защото нищо в живота не се случва случайно. Важното е да изследваш възможните причини.  На второ място са микроизраженията: мимиките, начинът, по който си движите лицето. Имаме повече от четирийсет мускула в лицето, които се стимулират подсъзнателно от мозъка. Тяхното движение издава повече за това какво се случва там. Третият компонент е това, което наричам „солта и пипера”. Когато хората се почесват и докосват с пръсти лицето си, това издава какво се случва с тях в момента. Потъркването на брадичката, например, не казва нищо за личността или здравето ви, но показва обмисляне, дали е вярно това, което казваш. В момента, в който спра да потърквам, вече съм взел решение. Тогава микроизраженията ще издадат какво е то. Комбинацията от трите компонента прави цялостната картина завършена, но, разбира се, колкото повече техники за четене по лицето знаете, толкова по-сложни неща може да разчетете.”

 

Изкуството на четене по лицето се практикува от хилядолетия. То дава информация за здравето ни, физическото и емоционалното ни състояние. В книгата си Ерик дава множество примери.

„Ще ви дам пример с едно история, която преживях в Дубай на една среща на високо равнище. Там имаше една жена с бурка, която дойде при мен и каза: „Много бих искала да прочетете лицето ми, но очевидно това е невъзможно.” Казах й, че мога да прочета очите й. Първо погледнах цвета на кожата под очите. Беше по-тъмен, сивкав. Това можеше да означава няколко неща. Първо, че не е спала достатъчно. Второ, на път е да се разболее и трето, има липса на желязо, което се получава при недостатъчно сън и при болест. Ако кръговете не са сивкави, а по-скоро лилави, това е знак за кортизол – хормон на стреса, т.е. този човек е под стрес, агресивен е към другите или към себе си. Линиите под очите могат да значат много неща – могат да са свързани с бъбреците, пикочния мехур, а за мъжете – и с потентността. Могат да са свързани и със съединителната тъкан, защото когато остаряваме тя отслабва. Интересно е, че линиите под очите са свързани с торбичките под очите. Така че липсата на торбички означава проблем със съединителната тъкан. Ако има торбички, проблемът е свързан с пикочния мехур или бъбреците.”

Лицето може да издаде дори и най-големия лъжец. Но е по-лесно да хванем в измама някой близък, отколкото непознат.

„Това е така, защото знаем кога близките ни са в баланс. А когато не са, значи нещо не е наред. Лъжите винаги създават дисбаланс. Единственото, което трябва да направим е да разберем каква е личността на човека, за да знаем как би излъгал, защото всички лъжем по различен начин. Да речем, че имаме човек с доминантна личност. Когато лъже, той няма да използва класически, меланхолични емоции, а ще използва сила, ще вика, ще крещи, ще бъде агресивен. Ако човек е по-чувствителен, ще излъже с помощта на сълзите: „Никога не ми вярваш, каквото и да кажа!” Някой хора не могат да се контролират, когато лъжат. Брат ми, например, никога не използва езика на тялото, докато говори, не жестикулира. Когато лъже обаче, ръцете му са навсякъде и аз вече знам: „Не казвай нищо повече, веднага те хванах!” Майка ми пък е с много висок морал, но и на нея й се случва да излъже. Тогава започва да изпитва срам и свежда поглед, преди да заговори.”

През последните години Ерик обикаля света като лектор, автор и съветник на различни хора и организации. Основател е и на Академия по четене на лицето. Настрана от частната и корпоративната му работа, Стандоп пътува по света, за да провежда семинари в повече от 20 страни. Вярва, че е открил призванието си.

„Според китайската система за четене по лицето моята житейска мисия се нарича „предвестник” т.е. аз нося послание. Мисията ми не е да чета по лицето. Това е моят инструмент за предаване на послание. Някой ден може да сложа край на това занимание и да си избера друг инструмент, но го правя вече 15 години и все още се вълнувам, защото няма нищо по-интересно от човешкото лице. Всяко лице е като чисто нова книга с чисто нови истории.”

В книгата си „Изкуството да четем лицето” Ерик Стандоп разказва множество истории, които е наблюдавал по лицата, обяснява интерпретациите си и се надява да помогне на всеки от нас да осъзнае собствените си интуитивни сили и да започне по-съзнателно да ги развива.

Препоръчваме ти: откъс от „Изкуството да четем по лицето“ на Ерик Стандоп

По материали от интервюто на Валерия Скимици с Ерик Стандоп за „Преди обед“.

Снимките в публикацията са от личния профил на автора във Facebook.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *