Изберете страница

Тейлър Дженкинс Рийд: Как станах автор на бестселъри?

Публикувано на: 03/05/2021

l

Автор: Locus Publishing

Несъмнено всеки автор влага в написаното частици от себе си: преживявания, чувства, наблюдения, размисли и опознавайки ги, успяваме да се потопим по-дълбоко в атмосферата на историите им (особено ако са сред любимите ни) и да ги разберем по-добре.

Днес ви срещаме с една от най-обичаните ни авторки, американската писателка Тейлър Дженкинс Рийд, чиито романи, вярваме, очаквате с нетърпение и посрещате с възторг. “Goodreads” ги описва като “идеалното лятно четиво”, а в “Amazon” нееднократно са обявявани за романи на месеца.

 

Накратко за авторката

 

Автор на осем романа, първият от които, “Forever, Interrupted“, е издаден през 2013 г. и скоро ще се превърне във филм с участието на очарователната носителка на „Златен глобус” Дакота Джонсън, Рийд придобива широка популярност с петия си подред роман Скандалният живот на Евелин Хюго (2017), но става истинска звезда след публикуването на Дейзи Джоунс & The Six (2019). Тя е съавтор на телевизионния сериал “Resident Advisors” и редовно пише статии и есета за “Los Angeles Times” и “The Huffington Post”. Тейлър Дженкинс Рийд живее в Лос Анджелис със съпруга си Алекс, дъщеря си и кучетата им Рабит и Рекс.

Израснала в Актън, Масачузетс, Рийд пише първото си есе на 22 г., след среща с кумира от младежките си години Дженифър Анистън по време на кастинг във филмово студио в Холивуд, където работи в продължение на три години, след завършването на колеж.

 

Началото

 

“В гимназията бях единствения човек, който никога не четеше книгите за часовете по литература. Тогава не знаех какво пропускам. Влюбих се в романите в колежа. Започнах да чета за удоволствие и пред очите ми се разкри целият свят. След като завърших колежа, се преместих да живея в Лос Анджелис и започнах работа в кастинг агенция.”

“Аз съм страшно запален фен на „Приятели”, а срещата ми с Дженифър Анистън беше толкова вълнуваща, че ме изпитах силно желание да разкажа за това събитие в живота ми. Тогава работех като кастинг асистент във филмово студио и разбрах, че тя ще дойде в офиса. Написах имейли на всички свои приятели и тъй като те ми отговориха, че искат да знаят как е протекла срещата ми с Дженифър, разказах историята и им я изпратих. За първи път пишех нещо за забавление и останах безкрайно изненадана, че писането, в действителност, се оказа невероятно забавно.”

„След като написах първата си история, започнах да търся други случки от живота си, които бих могла да разкажа. Отне ми цяла година, преди отново да седна пред компютъра и да си кажа: „Трябва да се опитам да напиша роман.” След като го направих веднъж, се пристрастих. Тогава вече знаех точно какво искам да правя.”

„Започнах да пиша в свободното си време. Харесваше ми да пиша, но все още не бях сигурна, дали това е работа, с която бих могла да си изкарвам прехраната. Напуснах кастинг агенцията и работих малко повече от година в гимназия. По това време продадох правата на първата си книга. След като бях получила няколко „Може би”  и множество „Не, благодаря”, най-сетне Кайли Уотърс от P.S. Literary повярва в книгата ми, хареса героите и историята. Усещането да прочетат и наистина да разберат книгата ти е несравнимо. Но още по-хубаво е, когато това е човек, който знае как да представи и продаде книгата ти. Задейства се верижна реакция: едно нещо води към друго, а то към друго: получих възможността да започна да се занимавам само с писане. Отне ми известно време, разбира се, през което се опитвах да работя в различни сфери, преди да се посветя изцяло на писателската си кариера през 2012 г. и да се убедя, че именно писането е това, което искам и обичам да правя.”

Отхвърлянето

 

„През 2010 година издателите отхвърлиха първата ми книга. Успяха да ме убедят, че за да бъде  публикувана моя книга се нуждая от „магическа отвара”, с която аз не разполагах. Тогава изпратих книгата си на всички свои приятели и познати, които се съгласиха да я прочетат.

Отхвърлянето ни наранява и колкото и очевидно да звучи, всичко, което можем да направим, е да го преодолеем. Аз живея с неуспехите си, докато огорчението ми отшуми, защото знам, че ще последват и други, които също ще успея да преодолея. Но, разбира се, винаги е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Тогава се чувствах отчаяна от отказа, но се появи лъч надежда: мнозина редактори ми писаха, че с радост ще прочетат още мои текстове. За жалост, не бях написала нищо друго. Нуждаех се от нова книга, при това трябваше да я напиша възможно най-бързо.”

 

“Музата” и подкрепата

 

“Съпругът ми, Алекс, предложи да напусна работа и да започна да пиша. Той бе човекът, който повярва в мен и ме насърчи да преследвам мечтата си. В продължение на месеци пишех по цял ден, а Алекс плащаше сметките ни. Чувствах се уверена с историята, която разказвах, по-уверена, от когато и да било и от всичко, което бях правила преди. Знаех, че това е книгата, с която ще успея да пробия. През 2013 г. се появи дебютният ми роман „Forever, Interrupted”, който продадох на “Simon & Schuster. Алекс ме поздрави първи. Вдъхновението и заглавието на книгата също дължа на него. И все пак, както забелязвате, името му не е корицата. Там е само моето. Обикновено не употребяваме думата „муза”, когато става дума за мъж. Жените са тези, които вдъхновяват мъжете си.  Те работят „в кулоарите” и допринасят за славата на съпрузите си. Съществуват редица примери: София Толстая, например, редактира „Война и мир”, Вера Набоков посвещава живота си, за да помага на съпруга си Владимир Набоков, а за Франсис Скот Фицджералд си носят слухове, че е преписал цели абзаци от дневника на съпругата си Зелда в дебютния си роман „Отсам рая”.

Процесът на писане

 

„Когато работя по книгите си съм много дисциплинирана. Поставям началото с идеята, наясно съм как ще започне и завърши историята ми, но не знам какво ще се случи междувременно. За първите чернови, които ми отнемат приблизително между четири до осем седмици, пиша голям брой думи на ден, които трябва да ми свършат работа. Доволна съм, ако успея да се справя за четири часа и ми остане свободно време следобед. Опитвам се да наваксам с писането на рецензии и статии. В повечето случаи обаче, пиша по цял ден.”

Сутрин се събуждам и не знам какво ще се случи в историята ми, затова сядам пред компютъра и се опитвам да си го представя, върша го всеки ден, от понеделник до петък, от 8 до 6. След като приключа с първата чернова, използвам същия подход, за да напиша втора, трета и четвърта, разпределям времето си и задължително си поставям крайни срокове, за неспазването на които няма да понеса абсолютно никакви последици, но въпреки това се стремя да ги спазвам стриктно.”

Обикновено към 8.00 – 8.30 сядам на бюрото си с чаша студен чай, а кучето се настанява в краката ми, и започвам да работя по книгата, която пиша в момента, по публикации или сценарии, докато стане време за обяд. Обядвам със съпруга си, който също работи у дома. Следобед продължавам да работя и приключвам точно в 6.00. Тогава се грижа за бебето ни, което е нещо ново за мен, защото бях свикнала да работя до 10.00 часа вечерта. Сега стриктно спазвам работното си време.”

„Мъча се да намеря баланса между толкова много неща, че други жени често ме питат как успявам да се справя. Обикновено им отговарям, че се чувствам изтощена. Но трябва да призная и друго: не върша всичко сама, съпругът ми прави много жертви, за да мога аз да блесна.”

 

Научените уроци

 

Вероятно най-големият урок, който научих досега, е да вярвам в силата на увереността. Наблюдавам различни аспекти от живота на други писателки, на които се възхищавам, и смятам, че не се налага да си идеален, ако работата ти наистина е „твоето нещо”. Това е едно от клишетата, които, може би, сте чували многократно, но поради някаква причина тези думи ме разтърсиха и сега разбирам, че най-убедителното нещо, което можеш да направиш, е да се представиш пред хората, без да се извиняваш. Аз все още продължавам да се извинявам за доста неща, но се старая да го превъзмогна. Когато си шеф на самия себе си, трябва да се научиш да си и свой защитник.”

 

Съветите, които да вдъхновят начинаещите писатели

 

„Ако трябва да дам съвет на хората, решили да тръгнат по стъпките ми, бих им казала да се опитат да открият своя собствен, уникален глас. Мисля, че най-важното е да успеете да предложите нещо, което досега не е предлагано, защото по този начин вие разполагате с това, на което никой не може да ви научи. Открийте онази история, която искате да разкажете, гласът, който звучи в сърцето ви, и имате желание да бъде чут и рафиниран до степен, че да не се налага да се извинявате. Никой друг не може да разкаже историята ви като самите вас, а смятам, че най-вълнуващата е тази история, която би могла да бъде написана само от един-единствен човек.”

 

Тайната на успеха

 

Тайната на успеха е да работиш в подходящата сфера. Всеки един от нас е добър в нещо. Когато вършиш това, което обичаш, нещата се получават.”

 

Източник: интервюта на Тейлър Дженкинс Рийд в USA TodayMarie Claire

i

“Препоръчваме ви да прочетете откъс от “Скандалният живот на Евелин Хюго”

Прочети още…