Изберете страница

Из „Щастието ти отива“ на Тина Търнър

Автор: Locus Publishing

10/04/2021

В „Щастието ти отива” (преводач: Тодор Кенов, изд. 2020г.)- изумителен пътеводител за откриване на щастие, надежда и любов, Тина Търнър, една от най-обичаните изпълнителки в света, разкрива мъдростта, извлечена от вдъхновяващата история на своя живот.

Надникваме между кориците:

Скъпоценни камъни с различна големина и цвят блестяха в пладнешката жега, поклащайки се грациозно върху златни и сребърни стебла докъдето стигаше погледът. Проправях си път през това сюрреалистично, изпълнено със съкровища поле, като късах скъпоценни камъни и пълнех конопения чувал на рамото ми с моята искряща колекция. „По-добре да го взема, докато не е натежал толкова, че да не мога да го вдигна”, помислих си аз, преди някакъв стряскащ глас да ме върне в действителността.
– Ана Мей, можеш да носиш повече от това – каза надзирателят.
Потънала във фантазии, аз се бях пренесла на някакво прекрасно място, докато всъщност се трудех на памуковото поле заедно с моите съученици.
Лятната ваканция беше любимото ми време. Въпреки това, тъй като бях чернокожо дете, моята ваканция беше много по-кратка от тази на белите ученици. В онези дни чернокожите деца ходеха в „училища за цветнокожи” и от нас се очакваше да помагаме на възрастните на полето в сезона за бране на памук. Лятната ни ваканция свършваше през юли, когато започвахме училище, а после ни освобождаваха за брането на памука от средата на септември до ноември.
Макар че летните ми ваканции бяха къси, за мен те бяха добре дошли, защото можех да ги прекарвам навън.
Едно от любимите ми занимания беше да търся четирилистни детелини, носещи щастие. Щом намерех, веднага я избърсвах и я лапвах. Незнайно защо се надявах, че изяждането им ще ми помогне да обърна късмета си. Не си давах сметка, че късметът ми – моята съдба – вече се намира в мен самата.
След всичко преживяно – от онези ранни дни, през преместването ми в Сейнт Луис в късните ми тийнейджърски години, последвалото ми превръщане в „Тина Търнър”, раждането на красивите ми синове и отглеждането им и постигането на някаква звездна слава – разбрах, че всеки живот си има своите проблеми.
Никога не съм срещала човек, който да няма едни или други проблеми. Ако се окажем без проблеми, въпрос на време е докато някакъв се появи.
Такъв е животът!
Не се тревожете, ако си мислите, че сте единствените, изправени пред предизвикателства.
Ако ви се струва, че хората около вас нямат проблеми, това просто означава, че не ги познавате достатъчно добре, за да видите грижите им или че те много добре умеят да ги скриват. Проблемите са нещо неизбежно за всички живи същества. Както казва Ничирен: „Никой не може да избегне проблемите, дори мъдреците.”
Докато живеех щастливо, установих, че въпросът не е да се избегне неизбежното. Щастието идва от събирането на огромна жизнена сила за преодоляване на проблемите, от най-малкото раздразнение до най-голямата беда.
Може да сте се родили с естествен ентусиазъм да се изправяте лице в лице с вашите проблеми. Аз определено не съм.

Макар че не бягах от проблемите, не виждах смисъл да се изправям лице в лице с тях. Каквито и трудности да срещах по пътя си, мотото ми просто беше: „Ще продължа напред.” По някакъв начин намирах воля да продължа, но не се изправях лице в лице с онова, което ми пречеше.
Едва когато преживях животозастрашаващи трудности и насочих вниманието си навътре, открих променящата живота будистка концепция за превръщане на отровата в лекарство.
Тази концепция изпълваше мислите ми, докато стоях на сцената на историческия лондонски Алдуич Тиътър през април 2018 г., вперила поглед в червените плюшени седалки и разкошните стени, украсени с позлатени гипсови орнаменти.
Това беше вечерта на премиерата на Тина: Мюзикълът за Тина Търнър и аз исках да прекарам един спокоен момент в залата преди гостите ни да заемат местата си за шоуто. Поглеждайки през очите на малкото момиче от памучните полета, което мечтаеше един ден да бъде заобиколено от изящество и красота, аз се гордеех с него и с мен затова, че никога не се отказахме от мечтите си.

Все още ме побиват тръпки, когато си помисля за началната сцена на шоуто, която ме представя като дете в полето и множеството отрови, които трябваше да преобразя по време на моето пътуване от миналото до там, където се намирах в онзи момент. По-късно същата вечер отново ме побиха тръпки, когато се присъединих към актьорския състав, за да се поклоним пред публиката и се вгледах в техните ликуващи, усмихнати, мокри от сълзи лица.
Ако намирате вдъхновение в моя живот, то аз се надявам да запомните, че вие също сте еднакво способни да превръщате отровата във вашия живот в лекарство.
Нека видим какво точно означава „превръщане на отровата в лекарство”.
Тази фраза принадлежи на един мъдрец на име Нагарджуна, будистки учител, живял в Индия около 200 г. от н. е. Той свързва мъдростта на Лотосовата сутра с „велик лекар, който може да превърне отровата в лекарство”. Хиляда години по-късно в Япония Ничирен цитира тази фраза, когато учи последователите си да се изправят лице в лице с проблемите си и да ги използват, за да увеличават мъдростта, смелостта и състрадателността си.
Когато възникнат проблеми, нещо обикновено е да ни обземат тежки чувства, а жизненото ни състояние да потъне в низшите нива, което често още повече влошава положението. Съзнателно или не, ако действаме от място в низшите светове, дори най-големите ни усилия да решаваме проблеми могат да имат обратен ефект.
Напрежението се трупа, на повърхността изплуват стари навици, възникват чувства за подобни проблеми, а призрачните гласове в главата ни предлагат лоши съвети или егото ни се опитва да вземе нещата в свои ръце.
Забелязали ли сте колко много егото обича проблеми. Това е възможност за егото да ви каже колко е право (или може би колко недоразбрано). Ако някога сте позволявали на вашето его да се включи в решаването на проблеми, знаете, че това може още повече да влоши една и без това лоша ситуация.
Да, до началото на трийсетте ми години, именно така реагирах на проблемите. И проблемите, и моите реакции на тях бяха като отрова. Когато не бях в състояние да виждам живота си и мен самата ясно, моето изкривено възприятие ме караше да реагирам на бедите по начини, които компрометираха добрите ми намерения и ме вкарваха в още по-негативни цикли на поведение.
Когато обаче се включих в сбирките на SGI за мантруване в дома на моята приятелка Ана Шортър, чух хората да споделят разкази как използват проблемите, за да издигнат живота си до още по-щастливо състояние преди да възникнат проблемите им. Те казваха, че са „превърнали отровата в лекарство” и ми обещаваха, че бих могла да направя същото.
Радвах се за тях, но не можех да си представя как моите проблеми биха могли да се окажат ценни за мен. Макар че отчаяно ми се искаше да повярвам, че е възможно да превърна проблемите в предимства, ми беше трудно да видя как моите беди биха могли да доведат до нещо по-различно от по-нататъшни неприятности.
Сред членовете на нашата група за мантруване имаше няколко по-възрастни японки със спокоен вид, които излъчваха радост и състрадателност. Те бяха преживели ужасите на Втората световна война, а едната беше оцеляла след атомната бомбардировка на Нагасаки. Впоследствие се бяха преселили в Съединените щати със съпрузите си – военни.
След като един ден мантрувах заедно с тях, разговорът ни се насочи към моите проблеми. Кимико, една от дамите, ме попита:
– Тина, ти казваш, че имаш толкова проблеми, та не можеш да ги изброиш. Какви проблеми имаш предвид?
Не обичам да показвам емоциите си, но нещо във високото жизнено състояние на тези жени ме накара да се отпусна и да им се доверя. Не се оплаквах, просто изложих фактите, свързани със ситуацията, в която се намирах.
Напускането на – и развода с – Айк, се оказаха много по-сложни, отколкото си бях представяла. Бях изправена пред армия от адвокати, които завеждаха дела срещу мен заради това, че не съм се явявала на концерти и не съм изпълнявала договори за записи на плочи, които би трябвало да направя с Айк. Междувременно бях подложена на заплахи от мутри, които Айк изпращаше да ме сплашват, чиято тактика включваше подпалване на колата на един от моите приятели и стрелба по прозорците ми.
На всичко отгоре, бях задлъжняла, нямах спестявания, нямах приходи, нямах собствен дом, където да живея (заедно със синовете ми бяхме отседнали при Ана и Уейн Шортър), а аз бях четирийсетгодишна чернокожа жена, която се опитва да възроди кариерата си като рок енд рол изпълнител в индустрия, ценяща преди всичко млади бели мъже. О, освен това имах и здравословни проблеми.
Докато завършвах тъжния си монолог, по лицата на слушателките ми грейнаха усмивки. За моя изненада, те изглеждаха впечатлени, дори удивени.

Всички започнаха да ръкопляскат с истински ентусиазъм и да викат:
– Поздравления, Тина! Ти си такава щастливка!
Моля?
Счу ми се, че казаха „Поздравления!”
За момент ми се стори, че не са разбрали нищо от това, което казах или че аз не ги бях чула правилно.
Не, правилно ги чух – те ме поздравяваха.
– Защо, за Бога, ме поздравявате за тази гадост? – попитах аз.
И именно тогава започнах да разбирам принципа за превръщане на отровата в лекарство.

Прочетете още…

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *