Изберете страница

Из “Хубави неща” на Джанел Браун

Публикувано на: 31/05/2021

l

Автор: Locus Publishing

“Хубави неща” (преводач: Тодор Кенов, изд. 2021г.) е изпълнен с обрати, интригуващ роман, който представя известната писателка Джанел Браун в най-добрата й форма, описвайки две блестящи, наранени от живота жени, опитващи се да оцелеят в най-голямата игра на измама и разрушение, в която някога ще им се наложи да участват.

Надникваме между кориците:

***

Всеки престъпник си има начин на действие и ето какъв е моят: аз наблюдавам и чакам. Проучвам какво имат хората и къде го държат. Лесно е, защото те ми показват. Профилите им в социалните медии са като прозорци към техния свят, които отварят, молейки ме да надзърна вътре и да си отбележа онова, което ме интересува. Алексей Петров например открих в Инстаграм – в поредния ден, когато разглеждах снимките на непознати, докато погледът ми беше привлечен от банановожълто бугати и мъжа, седнал на капака му със самодоволна усмивка, която ясно ми показваше какво точно мисли за себе си. След около седмица знаех всичко за него: кои са приятелите и семейството му, къде обича да купонясва, бутиците, където пазарува, ресторантите, в които се храни, клубовете, където пие, както и пълната му липса на уважение към жените, обичайният му расизъм и огромното му его. И всичко това удобно геолокализирано, маркирано с хаштаг, каталогизирано, документирано.

Наблюдавам и чакам. И после, когато се открие възможност, вземам. Можете да се доберете до този тип хора по-лесно, отколкото бихте могли да си помислите. В края на краищата те представят на света точно описание на своите разписания минута по минута: единственото, което трябва да направя, е да се изпреча на пътя им. Хората отварят вратите си на хубави, добре облечени момичета, без да си правят труд да задават много въпроси. А после, щом се озовеш вътре, всичко е въпрос на подходящ момент. Да изчакаш чантичката да остане на някоя маса, докато собственичката є е в тоалетната; да изчакаш да наизвадят електронните цигари и да се напият достатъчно; да изчакаш някоя купонджийска тайфа да те повлече със себе си и пред теб да се открие онзи идеален момент на невнимание. Именно това ще се случи на Алексей Петров: след няколко седмици, когато тази нощ (и моето присъствие в нея) е избледняла и се е превърнала в бегъл, помътен от кокаин спомен, той ще стегне багажа си в куфари на „Луи Вюитон“, за да прекара една седмица в Лос Кабос с дузина от неговите богати приятелчета. Ще постне в Инстаграм снимки как се качва на борда на #гълфстрийм натруфен в дрехи на #версаче, отпиващ #домпериньон от шампаниера от #масивнозлато, препичащ се на палубата на някаква яхта с #красивихора в #мексико. И докато го няма, пред празната му къща ще спре фургон. На фургона ще има надпис, рекламиращ несъществуваща фирма за реставрация и съхранение на произведения на изкуството, за всеки случай, ако някой от съседите наблюдава от вътрешността на собствената си затворена крепост. (Никой няма да наблюдава.) Моят партньор – Лаклан, мъжът в леглото ми – ще влезе в къщата, използвайки кодовете за портата и алармената сигнализация, с които съм се сдобила. Той ще избере предметите, които съм му посочила – два от не толкова ценните часовници, чифт копчета за ръкавели, украсени с диаманти, креслата на Джио Понти, онази италианска масичка за канапе и още няколко интересни вещи, – и ще ги натовари във фургона. Бихме могли да откраднем още доста неща от Алекс, не не го правим. Вместо това спазваме правилата, които наложих, когато за пръв път влязох в тази игра преди няколко години: не взимай твърде много; не бъди алчен. Взимай само онова, чиято липса няма да се усети. И кради само от онези, които могат да го понесат.

Буквар на кражбата:

  • Никога не кради произведения на изкуството. Колкото и да е блазнещо, ще бъде невъзможно да пласираш онази картина за десетки милиони долари – или каквото и да е от някой лесно разпознаваем художник. Дори латиноамериканските наркобарони няма да се изръсят за откраднат Баския , който никога няма да могат да препродадат на свободния пазар.
  • Бижутата се крадат лесно, но истински ценните често са единствени по рода си и поради това твърде разпознаваеми. Вземай онези, които не са толкова ценни, сваляй обкова, продавай камъните.
  • Марковите стоки – скъпи часовници, дизайнерски дрехи, дамски чанти – са винаги добра идея. Пусни този Патек Филип в иБей, продай го на някой младок от технологичния сектор в Хоубоукън, който току-що е получил първата си тлъста заплата и иска да впечатли приятелите си. (Тук ключът е търпение: по-добре изчакай половин година, в случай че властите наблюдават Мрежата за крадени стоки.)
  • Пари в брой. Това е вечният идеал на крадеца. Но е и най-трудно да се докопаш до тях. Децата на богаташите имат кредитни карти „Центурион“, те не мъкнат в себе си пачки банкноти. Макар че веднъж намерих 12 000 долара в страничния джоб на лимузина собственост на синчето на един магнат, собственик на телеком от Чънду . В онази нощ наистина ми провървя.
  • Мебели. Тук вече е нужно набито око. Трябва да познаваш добре антикварните предмети – което важи за мен, това (ако не друго) ми осигури дипломата по история на изкуството – и да имаш начин да ги продаваш. Не може просто да застанеш на ъгъла с масичка за кафе „Мингурен“ на Накашима и да се надяваш, че някой от минувачите ще има 30 000 долара в джоба си.

Откраднах три чанти „Биркин“ и палто от визон на „Фенди“ от дрешника на звезда от телевизионното реалити шоу „Шопахолици“. Излязох от купон в къщата на един мениджър на хедж фондове с ваза от епохата на династия Мин, пъхната в чантата ми; свалих пръстен с жълт диамант от пръста на наследница на китайски стоманен магнат, която беше припаднала в банята на хотел „Бевърли Хилс“. Веднъж дори изкарах мазерати от гаража на двайсет и няколко годишен тип, знаменитост в ЮТюб, най-известен с безразсъдните си автомобилни каскади, макар че трябваше да го зарежа в Кълвър Сити, защото беше твърде разпознаваемо, за да го препродам.[1]

Ако откъсът ви заинтригува, посетете сайта ни и открийте още информация за “Хубави неща” на Джанел Браун

Прочети още…