Изберете страница

Из „Роналдо. Мания за съвършенство“ на Лука Кайоли

Публикувано на: 26/01/2021

l

Автор: Locus Publishing

В „Роналдо. Мания за съвършенство” (преводач: Деница Райкова, изд. 2021г.) мадридският журналист Лука Кайоли разказва интимната история на световната суперзвезда, представяйки впечатления и изказвания на хората, които го познават най-добре: треньори, съотборници, приятелки и дори самия него.

Осъвременена, за да включи целия „екшън” от сезон 2017/18, годината, след като печели третия си медал на победител в Шампионската лига и става голмайсторът за всички времена на турнира, “Роналдо. Мания за съвършенство” разкрива подробности от кариерата на една съвременна футболна икона.

Надникваме между кориците:

 

“АБЕЛИНЯ”

От една страна, имах щастливо детство; от друга,
беше необичайно, защото напуснах семейството си
и се преместих в Лисабон на дванайсетгодишна възраст.

Бетонното общинско жилище с три спални, където е роден Кристиано, вече не съществува. През 2007 г. къщата на “Куинта до Фалсао” 27А в квартала Сан Антонио на Фуншал, столицата на Мадейра, е съборена, за да се избегнат проблеми със самонастаняващи се обитатели.
Дотогава семейство Авейро вече отдавна се е преместило. Сега майката на Кристиано, Долорес, живее в голяма бяла къща с изглед към Атлантика в Сао Гонсало, на другия край на Фуншал – красив дом, купен за нея от сина ´, близо до домовете на брат му Уго и сестра му Катя.
Някога западналият Куинта до Фалсао, със своите скупчени блокове с общински жилища на планинския склон, е претърпял трансформация през последните години благода­рение на инвестиции от Европейския съюз. Изникнали са нови жилищни комплекси, а районът е станал приемлив за португалските представители на средната класа, много от които са ужасени от цените на къщите по крайбрежието.
В края на тесен малък път, където се е намирала къщата на футболиста, сега има празен участък от обрасла с храсти земя, игрище за минифутбол и бар. Но не е необичайно запалянковците да идват тук долу и за по няколко евро таксиметровите шофьори ги развеждат на обиколка – родното място на Роналдо, кварталът, където е израснал, училището му, мястото, където за пръв път е играл футбол… в колективното въображение на Португалия той е успял да засенчи такива знаменити посетители в Мадейра като Уинстън Чърчил, императрица Елизабет “Сиси” Австрийска, Карл I Австрийски, Джордж Бърнард Шоу, поета Рилке, Христофор Колумб и Наполеон.
Мадейра е архипелаг в Атлантическия океан на около 800 километра от Лисабон, състоящ се от два населени острова – Мадейра и Порто Санто – и три по-малки необитаеми острова. Възхваляван от туристическите гидове като “градината на Атлантика”, остров Мадейра е разположен върху вулканични скали с дължина 57 кило­метра и широчина 22 километра, планинска верига, която се издига изпод морето до връхна точка от 1862 метра при Пико Руиво, нейният най-висок връх. Столицата Фуншал има население от 110 000 души.

Именно тук е роден Кристиано, в 10.20 сутринта на 5 февруари, вторник, в болницата “Круз де Карвайо”. При раждането е дълъг 52 сантиметра и тежи близо четири килограма. Четвърто дете за Мария Долорес дош Сантош и Жозе Диниш Авейро, по-малък брат на Уго, Елма и Катя. Бременността е непланирана, девет години след раждането на Катя, и сега се появява въпросът как да го нарекат.
“Сестра ми, която по онова време работеше в сиропиталище, каза, че ако е момче, бихме могли да го кръстим Кристиано – спомня си Долорес. – Помислих си, че това е добър избор. А и двамата със съпруга ми харесвахме името Роналдо, по името на Роналд Рейгън. Сестра ми избра Кристиано, а ние избрахме Роналдо.”
Както подобава, Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро е кръстен в църквата “Санто Антонио” – ден, който по едно съвпадение е белязан и от футбола. В свободното си време Жозе Диниш помага като отговорник за екипировката за аматьорския футболен клуб “Андориня” в Санто Антонио. Той моли капитана на отбора Фер­найо Барош Соуса да приеме ролята на кръстник на новото му бебе. За церемонията е запазен час в шест вечерта, но първо в четири следобед има мач – “Андориня” играят с “Рибейрас Бравас”.

Преподобният Антонио Родригес Ребола започва да се изнервя. Вече е кръстил другите деца, а все още няма и следа нито от бащата, нито от кръстника. Долорес и бъдещата кръстница го следват из църквата, носейки бебето, като се опитват да накарат свещеника да запази спокойствие. Най-накрая Фернайо и Диниш пристигат с половин час закъснение и церемонията може най-сетне да започне.
Първите снимки в семейния албум показват бебето Кристиано, с големи очи, взиращи се право в обектива, облечено в малък синьо-бял екип и бели обувки, със златни гривни на двете китки, златен пръстен и дълга верижка с разпятие на шията. Докато расте, на снимките се вижда как косата му се оформя в малка туфа къдрици, а усмивката му става щърба, след като губи предните си зъби.
Диниш е градинар на кметството, а Долорес работи усърдно като готвачка, за да може да сложи на масата храна и за собствените си деца. Подобно на хиляди португалски граждани, на двайсет години Долорес е емигрирала във Франция, където прекарва три месеца в чистене на къщи. Съпругът ´ смята да се присъедини към нея, но когато не успява, тя се връща в Мадейра. Вече имат две деца.
Животът не е лесен за семейство Авейро – труден е за всеки, който живее далеч от индустрията с луксозни хотели, колонизирали крайбрежието. Домът е малък за шестчленно семейство – а всеки път, когато се извие буря, в къщата се появяват дузина течове. Долорес носи тухли и хоросан от кметството, за да овладее проблема.
Днес обаче Кристиано си спомня това време като щастливо детство. На две или три години, докато играе в двора или на улица “Ломбиньо”, той започва да открива своя най-добър приятел – футбола.
“Една Коледа му подарих количка с дистанционно управление, като си мислех, че така ще си намери занимание – спомня си кръстникът му Фернайо Соуса, – но той предпочете да си играе с футболна топка. Спеше с топката си, тя винаги беше до него. Винаги беше под мишницата му – където и да отидеше, тя беше с него.”
Кристиано ходи на детска градина в “Екстернато де Сао Жоао да Рибейра”, училище, ръководено от монахини от францисканския орден. На шест години постъпва в местното начално училище. Основното си образование получава в “Гонсалвес Зарко”, по-известно като училище “Барейрос” поради близостта си до стадиона “Барейрос”, където играе прочутият португалски отбор КС “Маритимо”. Кристиано не е от особено задълбочения тип. Не се справя твърде зле, но не е и книжен червей – доволен е просто да отбележи на косъм някой пас.
Една от учителките на класа му, Мария дош Сантош, си спомня бившия си ученик като “добре възпитан, забавен и добър приятел на съучениците си”. Когато я питат за любимото му занимание през свободното време, тя казва: “От деня, в който влезе през вратата, футболът беше любимият му спорт. Участваше в други дейности, учеше песни и си вършеше работата, но обичаше да има време за себе си, време за футбол. Ако наоколо нямаше истинска топка – а често нямаше, – той си правеше такава от чорапи. Винаги намираше начин да играе футбол на детската площадка. Не знам как успяваше”.
Той играе футбол на детската площадка, играе футбол на улицата. “Когато се прибираше вкъщи от училище, му казвах да си отиде в стаята и да си напише домашните – спомня си Долорес. – Той винаги ми казваше, че няма домашни. Затова отивах и се залавях с готвенето, а той си пробваше късмета. Изкатерваше се навън през прозореца, грабваше кофичка кисело мляко или някакъв плод и хукваше с топката под мишница. Играеше навън до 9.30 вечерта.”
Сякаш това не е достатъчно, той започва да бяга от час, за да излиза да играе. “Учителите му ми казваха, че трябва да го накажа, но аз така и не го направих. Трябваше да тренира възможно най-много, за да стане футболна звезда.” Както ще признае по-късно синът ´: “Вечно иг­раех футбол с приятелите си, това обичах да правя, така прекарвах времето си”.
Той играе на улицата, защото в квартала няма футболно игрище. Една конкретна улица, “Куинта до Фалсао”, се оказва предизвикателство, когато автобуси, коли и мотопеди искат да минат през нея. Всеки път им се налага да отместват камъните, бележещи страничните греди на футболната врата, и да изчакат трафикът да отмине, преди да подновят играта. Мачовете, които играят, са разгорещени битки между семейства, между тайфи от приятели. Това са игри, които никога не свършват. Засечки се получават единствено когато топката се приземи в градината на някого от съседите – и ако това е градината на стария господин Агостиньо, той винаги заплашва да спука топката и да каже на Долорес и другите майки да обуздаят децата си.
Има една шахта, край която Кристиано прекарва часове наред, ритайки топката сам срещу стената. Шахтата и улицата са първият му тренировъчен терен. Точно тук, между тротоара, асфалта и колите, играейки срещу малки и големи деца, Роналдо научава триковете и техниките, които ще го направят велик и ще се превърнат в стила, който е негова запазена марка. “Той прекарваше по цял ден на улицата, правейки истински номера с топката. Сякаш беше прикрепена към крака му”, спомня си Аделино Андраде, който живее до семейство Авейро.
“Когато въпросът опираше до футбол, той имаше истинска дарба – потвърждава сестрата на Кристиано, Елма. – Но никога не сме и сънували, че ще бъде там, където е днес.”

На шестгодишна възраст Кристиано е навлязъл за първи път във футболния свят. Братовчед му Нуно играе за “Андориня” и Кристиано е бил на игрището много пъти с баща си. Нуно го кани да дойде да го види как играе и го пита дали би искал да се включи в един от отборите. Кристиано се включва в тренировките и решава да опита. Долорес и Диниш са доволни от решението на най-малкия си син – винаги са обичали футбола. Диниш и по-големият му син Уго са фенове на “Бенфика”, докато Долорес обожава Луиш Фиго и “Спортинг Лисабон”.
През сезона 1994–1995 г. деветгодишният Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро е удостоен с първото си спортно удостоверение, номер 17 1821, от футболната асоциация на Фуншал и облича светлосиния раиран екип за “Андориня”. Това е местен клуб с дълга история, основан на 6 май 1925 г. Името “Андориня” е португалската дума за “лястовица”, което според легендата произлиза от великолепния изстрел на един определен футболист, последван от полета на лястовица.
Началният учител Франциско Афонсо, който преподава на сестрата на Кристиано, Катя, е посветил 25 години на работата като треньор в младежките лиги на Мадейра. Той е първият треньор на Роналдо и не е забравил първия път, когато го вижда на игрището на “Андориня”, на седемгодишна възраст.
“Кристиано живееше за футбола – казва той. – Беше бърз, беше технически брилянтен и играеше еднакво добре с левия и с десния си крак. Беше кльощав, но с една глава по-висок от други хлапета на неговата възраст. Несъмнено бе изключително надарен – имаше природен талант, който беше в гените му. Вечно преследваше топката, искаше той да е този, който ще завърши играта. Беше много целеустремен, стараеше се еднакво упорито, независимо в коя част на терена се намираше. А винаги, когато не можеше да играе или пропуснеше мач, беше съкрушен.”

Ако откъсът ви заинтригува, посетете сайта ни и открийте още информация за „Роналдо. Мания за съвършенство“ на Лука Кайоли.

Прочети още…