Коментари –

0

Коментари –

0
Из „Всекидневни ритуали“ на Мейсън Къри
"Всекидневни ритуали" на Мейсън Къри_корица

Във „Всекидневни ритуали – как творят великите“ (преводач: Тодор Кенов, изд. 2021г.) Мейсън Къри нахвърля забавни малки портрети на велики творци, като Федерико Фелини, Патриша Хайсмит, Джаксън Полък, Чарлс Дарвин, Анди Уорхол, Джон Ъпдайк, Бенджамин Франклин, Уилям Фокнър, Джейн Остин, Ан Райс, Игор Стравински и др.

Няма „единствен начин” да се създаде добра творба – всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни.

Знаете ли, например, че Игор Стравински никога не можел да композира, ако не бил сигурен, че никой не може да го чуе, а когато изпаднел в блокаж, правел челна стойка, за да “прочисти мозъка си”. Или че Жан-Пол Сартр дъвчел таблетки „Коридран” (смес от амфетамин и аспирин), като всеки ден поглъщал десет пъти по-голяма от препоръчителната доза . Декарт пък обичал да се излежава в леглото, а умът му да се скита насън през гори, градини и омагьосани палати, където изпитвал „всяко удоволствие, което можел да си представи”.

Първа глава

У. Х. ОДЪН (1907–1973)

 

 „Установеният ред при интелигентния човек е признак на амбиция”, пише Одън през 1958 г. Ако това е вярно, то самият Одън е бил един най-амбициозните представители на своето поколение. Поетът бил маниакално точен и следвал строг режим през целия си живот. „Той непрекъснато гледа часовника си – отбелязва веднъж един гост на Одън. – Хранене, пиене, писане, пазаруване, решаване на кръстословици, дори пристигането на пощальона – всички те са определени с точност до минута и свързани със съответния ред.”

Одън вярвал, че животът с подобна военна точност бил изключително важен за неговите творчески способности, начин да подчини музата на неговия собствен график. „Съвременният стоик – отбелязва той, – знае, че най-сигурният начин да се овладее страстта, е да се овладее времето: решете какво искате или трябва да направите през деня, а после го правете точно по едно и също време всеки ден и страстите няма да ви създават никакви проблеми.”

Одън ставал малко след 6.00 ч., правел си ка­фе и бързо се залавял за работа, може би след бърз пог­лед на кръстословицата. Умът му бил най-остър от 7.00 до 11.30 ч. и той рядко пропускал да се възползва от тези часове. (Отнасял се с пренебрежение към нощните птици: „Само световните хитлеровци работят нощем; това не е присъщо на честните творци”.) Одън обикновено възобновявал работата си след обяда и продължавал да работи до късно следобед. Точно в 18.30 идвало време за коктейл, като поетът приготвял на себе си и на гостите си, ако имало такива, няколко силни водка мартини. След това сервирали вечерята с обилни количества вино, последвано от още вино и разговори. Одън си лягал рано, винаги до 23.00, а с напредването на възрастта му – около 21.30 ч.
За да поддържа своята енергия и концентрация, поетът разчитал на амфетамини, като всяка сутрин вземал по една доза бензедрин така, както много хора вземат ежедневната си доза витамини. Вечер използвал секонал или друго седативно средство, за да заспи. Той спазвал този режим – „живот на химикали”, както го наричал – в продължение на двайсет години, докато действието на хапчетата накрая отслабнало. Одън се отнасял към амфетамините като едно от „средствата за спестяване на труд” в „умствената кухня” заедно с алкохола, кафето и тютюна – макар добре да знаел, че „тези механизми са доста примитивни, могат да навредят на готвача и непрекъснато се повреждат”.

 

ФРАНСИС БЕЙКЪН (1909–1992)

 

 За страничния наблюдател Бейкън сякаш се чувствал най-добре в безпорядък. В неговите ателиета царял изключителен хаос, стените били изцапани с боя, а по пода били струпани купчини книги, четки, вестници, счупени мебели и други останки. (По-подредените интериори задушавали неговите творчески способности, казвал той.) А когато не рисувал, Бейкън живеел прекомерно хедонистично, хранел се богато по няколко пъти на ден, изпивал огромни количества алкохол, приемал всякакви стимуланти, които имал подръка, и по принцип будувал до по-късно и купонясвал повече от своите съвременници.

Въпреки това, както пише биографът Майкъл Пепиат, Бейкън бил „по същество човек на навика” с ежедневна програма, която почти не се променила през цялата му кариера. На първо място било рисуването. Въпреки че си лягал късно, Бейкън винаги се будел с първите лъчи на слънцето и работел в продължение на няколко часа, като обикновено привършвал около обяд. След това го очаквали поредният дълъг следобед и вечер на пируване и Бейкън изобщо не губел време.

Обикновено канел в ателието си приятел, с когото изпивал бутилка вино, или излизал за няколко питиета в някой пъб, последвани от дълъг обяд в ресторант, а след това още питиета в поредица от частни клубове. Щом настанела вечер, идвал ред на вечеря в ресторант, обиколка из няколко нощни клуба, може би посещение на някое казино, а често в ранните часове на деня и още едно похапване в бистро.

В края на тези дълги нощи Бейкън често настоявал компанията, която гуляела с него, да заповяда в дома му за едно последно питие – което, както изглежда, било опит да отложи непрестанната си битка с безсънието. Бейкън заспивал единствено с помощта на хапчета и четял и препрочитал класически готварски книги, за да се отпусне преди сън. Дори и с хапчета той спял само по няколко часа на нощ. Въпреки това във физическо отношение художникът бил забележително здрав.

Единственото му физическо натоварване се състояло в това да крачи пред платното, а идеята му за диета била да поглъща огромни количества чеснови хапчета и да избягва яйчени жълтъци, десерти и кафе – като продължавал да изпива по половин дузина бутилки вино и да се храни богато два или повече пъти дневно в ресторант. Очевидно метаболизмът му бил в състояние да се справя с прекомерната консумация на храна и напитки, без това да притъпява умствените му способности или да води до напълняване. (Едва към края на живота му пиенето очевидно започнало най-сетне да му се отразява.)

Дори понякога, когато бил махмурлия, Бейкън приемал това като някакъв дар. „Често обичам да работя с махмурлук – казва той, – защото умът ми кипи от енергия и съм в състояние да мисля много ясно.”

 

СИМОН ДЬО БОВОАР (1908–1986)

 

 

„Винаги бързам да се захвана за работа, въпреки че по принцип не обичам да започвам деня – казва Бовоар за Парис Ривю през 1965 г. – Първо пия чай, а после, към 10.00 започвам да работя и това трае до 13.00. След това се срещам с приятели, а в 17.00 се връщам към работата и продължавам до 21.00. Нямам проблем да продължа оттам, докъдето съм стигнала след­обед.” И наистина, Бовоар рядко изпитвала трудност да работи; всъщност вярно било обратното – когато заминавала на ежегодната си двумесечна или тримесечна ваканция, само след няколко седмици бездействие започвала да се отегчава и да се чувства зле.

Въпреки че за Бовоар работата била на първо място, ежедневната й програма се въртяла и около връзката й с Жан-Пол Сартр, която продължила от 1929 г. до смъртта му през 1980 г. (Между тях съществувало интелектуално партньорство с донякъде странен сексуален компонент; според договорка, предложена от Сартр в началото на връзката им, и двамата можели да имат други любовници, но били длъжни да споделят всичко един с друг.)

Обикновено Бовоар работела сама сутрин, след което обядвала със Сартр. Следобед двамата работели заедно в пълно мълчание в апартамента на Сартр. Вечер присъствали на някое социално или политическо събитие, включено в програмата на Сартр, или пък ходели на кино, или пиели шотландско уиски и слушали радио в апартамента на Бовоар.

Режисьорът Клод Ланцман, който бил любовник на Бовоар от 1952 до 1959 г., бил пряк свидетел на тази уговорка. Той описва началото на тяхното съжителство в парижкия апартамент на Бовоар.

„Първата сутрин смятах да се излежавам в леглото, но тя стана, облече се и отиде на бюрото си. „Ти ще работиш там”, каза тя, сочейки леглото. Е, аз станах, седнах на края на леглото, запалих цигара и се престорих, че работя. Не мисля, че ми проговори, докато не стана време за обяд. После отиде при Сартр и двамата обядваха; понякога се присъединявах към тях. После следобед отиваше в неговото жилище и двамата работеха три, може би четири часа. Следваха събирания, срещи. По-късно се срещахме за вечеря и почти винаги те със Сартр сядаха сами и тя правеше анализ на онова, което той е написал през деня. После двамата с нея се връщахме обратно [в апартамента] и лягахме да спим. Нямаше купони, приеми, буржоазни ценности. Избягвахме ги напълно. Съществуваха само основните неща. Животът ни беше подреден, простота, изградена съзнателно, за да може Симон да си върши работата.”

Заинтригува ли ви откъсът? Открийте повече информация за „Всекидневни ритуали. Как творят великите“ на Мейсън Къри на сайта ни.

Прочетете и тези публикации…