Изберете страница

Из “Всекидневни ритуали” на Мейсън Къри

Публикувано на: 24/02/2021

l

Автор: Locus Publishing

Във “Всекидневни ритуали – как творят великите” (преводач: Тодор Кенов, изд. 2021г.) Мейсън Къри нахвърля забавни малки портрети на велики творци, като Федерико Фелини, Патриша Хайсмит, Джаксън Полък, Чарлс Дарвин, Анди Уорхол, Джон Ъпдайк, Бенджамин Франклин, Уилям Фокнър, Джейн Остин, Ан Райс, Игор Стравински и др.

Няма „единствен начин” да се създаде добра творба – всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни.

Знаете ли, например, че Игор Стравински никога не можел да композира, ако не бил сигурен, че никой не може да го чуе, а когато изпаднел в блокаж, правел челна стойка, за да “прочисти мозъка си”. Или че Жан-Пол Сартр дъвчел таблетки „Коридран” (смес от амфетамин и аспирин), като всеки ден поглъщал десет пъти по-голяма от препоръчителната доза . Декарт пък обичал да се излежава в леглото, а умът му да се скита насън през гори, градини и омагьосани палати, където изпитвал „всяко удоволствие, което можел да си представи”.

Надникваме между кориците:

 

Федерико Фелини (1920–1993)

Италианският режисьор твърдял, че не можел да спи повече от три часа непрекъснато. В интервю от 1977 г. той описва сутрешната си програма:

„В шест сутринта съм станал. Обикалям къщата, отварям прозорци, надзъртам в кутии, местя книги от тук – там. Години наред опитвам да си направя чаша хубаво кафе, но това не е една от силните ми страни. Слизам долу и излизам навън колкото може по-бързо. Към седем вече съм на телефона. Внимателно избирам кого мога да събудя в седем сутринта, без да ме обиди. За някои това е истинска услуга, обаждане за събуждане; те свикват да ги будя около седем сутринта.”

Като младеж Фелини пише за вестниците, но установява, че темпераментът му е по-подходящ за киното – харесва му възможността за общуване, която предлага процесът на създаване на филми.

„Писателят може да направи всичко сам – но се нуждае от дисциплина – казва той. – Трябва да става в седем сутринта и да бъде сам в стая пред бял лист хартия. Аз съм твърде голямо мамино синче, за да правя това. Смятам, че съм избрал най-доброто средство за изразяване на моята същност. Обичам изключително ценната комбинация от работа и съвместен живот, която създаването на филми предлага.”

 

Патриша Хайсмит (1921–1995)

Авторката на такива психологически трилъри като „Непознати във влака” и „Талантливият мистър Рипли” на практика била не по-малко самотен мизантроп, отколкото някои от нейните герои. За нея писането представлявало не толкова източник на удоволствие, колкото натрапчив импулс, без който се чувствала нещастна.

„Няма истински живот освен в работата, което означава във въображението”, пише тя в дневника си. За щастие, вдъхновението рядко напускало Хайсмит; по нейните думи идеите й я спохождали както оргазмите спохождали плъховете.

Хайсмит пишела всеки ден, обикновено по три или четири часа сутрин, като в добри дни стигала до две хиляди думи. Биографът Андрю Уилсън описва нейните методи:

„Нейната любима техника да се настрои както трябва за работа беше да седи на леглото, заобиколена от цигари, пепелник, кибрит, чаша кафе, поничка и чинийка със захар. Трябваше да избягва всякакво усещане за дисциплина и да превърне писането във възможно най-голямо удоволствие. Позата й, казваше тя, била почти фетална и наистина, намерението й било да създаде, по думите й, „своя собствена утроба”.

Освен това Хайсмит имала навик да изпива по едно силно питие, преди да започне да пише – „не за да я ободри – отбелязва Уилсън, –а за да намали нивото на енергията й, която клоняла към маниакална”. В по-късни години, когато се превърнала в закоравял пияч с голяма поносимост към алкохола, тя държала бутилка водка до леглото си и щом се събудела, веднага посягала към нея, като бутилката била нормата й за деня.

Освен това през по-голямата част от живота й Хайсмит била заклет пушач, като на ден изпушвала пакет цигари „Голоаз”. Що се отнася до храната, тя нямала специални предпочитания. Един от познатите й си спомня, че „тя ядеше само американски бекон, пържени яйца и зърнени храни, при това по най-различно време на деня”.

Изпитваща неловкост в присъствието на повечето хора, Хайсмит имала необичайно силна връзка с животни – особено с котки, но също и с охлюви, които отглеждала у дома си. Тя решила да държи в дома си коремоноги като домашни любимци, когато видяла две от тях на рибния пазар, вкопчени в странна прегръдка. (По-късно казала на един репортер от радиото, който я интервюирал, че „те ми носят някакво спокойствие”.) В края на краищата броят на охлювите, които подслонявала в градината си в Съфолк, Англия, достигнал триста, а веднъж се появила на коктейл в Лондон с гигантска чанта, в която имало една маруля и сто охлюва – които, според думите й, щели да й правят компания вечерта. Когато по-късно се преместила да живее във Франция, Хайсмит трябвало да преодолее забраната срещу внасяне на охлюви в страната. Тя ги вкарала контрабандно, като направила множество пътувания през границата с шест до десет от създанията скрити под всяка от гърдите й.

 

Джаксън Полък (1912–1956)

През ноември 1945 г. Полък и съпругата му Лий Краснър, също художник, се преместват от Ню Йорк в малко рибарско селце, наречено Спрингс, в източната част на Лонг Айлънд. Краснър се надявала, че като измъкне Полък от града, ще осуети запоите му и се оказала права: Полък продължил да пие, но без неговите приятели от баровете и непрестанните партита запоите му значително намалели и той започнал да рисува. И наистина, следващите няколко години в Спрингс били вероятно най-щастливите и продуктивни в живота му – именно през това време той създава техниката за рисуване, която се състои от накапване и пръскане на боя върху платното и с която става известен.

През повечето дни Полък спял до ранния следобед. „Доста добре съм усъвършенствал стария навик от Осма улица да спя цял ден и да рисувам цяла нощ – казва той на един репортер, който го посещава. – Лий също. Трябва да го правим, иначе съседите ще престанат да ни уважават.” Всъщност Краснър обикновено се събуждала няколко часа по-рано, за да почисти къщата, да се погрижи за градината и може би да поработи малко върху собствените си картини, докато Полък спял – като внимавала да вдигне слушалката на телефона от вилката, за да не го смущават.

Около 13.00 ч. Полък слизал долу за обичайната си закуска – кафе и цигари, после се отправял към обора, който бил превърнал в свое студио. Оставал там до 17.00 или 18.00 ч., после излизал, за да изпие една бира и да се разходи по брега с Краснър. Вечер двамата вечеряли и често се събирали с една двойка от района, с която се били сприятелили (и които според Краснър били „безопасна компания” заради благотворното им влияние върху нейния съпруг). Полък обичал да стои буден до късно, но в провинцията нямало какво толкова да се прави и тъй като пиел по-малко, спял повече, цели дванайсет часа на нощ.

Ако откъсът ви заинтригува, посетете сайта ни и открийте още информация за “Всекидневни ритуали” на Мейсън Къри.

Прочети още…